27 февр. 2017 г., 01:34

Последно

725 0 0

Ден и нощ минаваха, а аз още непонятен бях
пред хубостта му в захлас изпаднах, онемях.
А думите му, като перо ме галят, толкова красиви, искрени.
Правеха дните ми пусти - смислени.
Допирът му - по-нежен бе от всичко.
Желание аз имах едно едничко –
нека дъх последен оставят ме да си поема,
нека думи за сбогом болезнени, с него да си взема
и щом очите си тъжни затворя
и дъх последен прореже сърцето ми трептящо,
да зърна за последно онова лице – грижовно и любящо.
С чест достойна да си тръгна, но последно любовта му да прегърна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...