Последно причастие
ПОСЛЕДНО ПРИЧАСТИЕ
Аз всичко може би опитах –
примирието и страстта,
лъжата – с грозния ѝ кикот,
и тържеството на плътта,
от мимолетните възторзи
ще нося белег – цял живот,
и на сърцето си каторжник
ще влача тежкия хомот,
да, имах мигове на бягство,
светът ми бе безкрайно чужд,
познавам бедност и богаство,
непоносима жега или студ,
и на врага си бях спасител,
предаде ме другар заклет,
намерих сетната обител
в една прегръдка – на дете,
напълних джоба си със тръни,
превземала ме е тъга
и в мрака лепкав се препъвах –
сама, но не сломена бях,
И проумявам – волна птичка,
когато Бог те призове,
дори веднъж да си обичал –
прощава всички грехове.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
