Vedrin (Ясен Ведрин)
212 762
21 нояб. 2019 г., 18:27

Последно разписание 

  Поэзия » Гражданская
902 5 4

Дали съдбата дълголетно чел си я -
като посока, стигаща отвъд,
та в пламнали от изгрев междурелсия
да види непреходното умът?

 

Ще спреш ли недолюбван - там, по гарите,
при сивите перони на скръбта,
край псуващата болка на чергарите,
в бохчи събрали дим и суета?

 

Или ще плачеш, зърнал шумни дизели,
в насрещен порив, тракащи назад,
когато в колелата ти подгизнали
дъждът оставя спомени и хлад...

 

Ще може ли червеното в семафора
далечния ти порив да не спре?
Престъпиш ли го - приготви си нафора
или една свещица по-добре...

 

Превзет от невъзможни разписания
молитва своя да си съчиниш...
За глухия перон, така мечтания,
където просънуван да заспиш.

 

А саждите от вятърно препускане
да се измият със сълзи от блян...
Да те шептят на тиха обич устните.
Да бъдеш влак, измолен и желан.

 

Потегляй пак... Но поривите, смътните,
огрей с надежда, блеснала отвъд -
утехата, че влакът има пътници,
важи, когато в теб се влюби път...

 

Ясен Ведрин
(Неиздъхнали спомени)

© Ясен Ведрин Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Владиславе! Радвам се, че ти хареса! Благодаря и на теб, Мариана! Признателен съм за стоплящите думи!
  • Благодаря ти, Мария!
  • Каква поанта само!
    Всъщност, възхищение и поздравления за цялата ти творба, Ясене!
Предложения
: ??:??