Последно разписание
Дали съдбата дълголетно чел си я -
като посока, стигаща отвъд,
та в пламнали от изгрев междурелсия
да види непреходното умът?
Ще спреш ли недолюбван - там, по гарите,
при сивите перони на скръбта,
край псуващата болка на чергарите,
в бохчи събрали дим и суета?
Или ще плачеш, зърнал шумни дизели,
в насрещен порив, тракащи назад,
когато в колелата ти подгизнали
дъждът оставя спомени и хлад...
Ще може ли червеното в семафора
далечния ти порив да не спре?
Престъпиш ли го - приготви си нафора
или една свещица по-добре...
Превзет от невъзможни разписания
молитва своя да си съчиниш...
За глухия перон, така мечтания,
където просънуван да заспиш.
А саждите от вятърно препускане
да се измият със сълзи от блян...
Да те шептят на тиха обич устните.
Да бъдеш влак, измолен и желан.
Потегляй пак... Но поривите, смътните,
огрей с надежда, блеснала отвъд -
утехата, че влакът има пътници,
важи, когато в теб се влюби път...
Ясен Ведрин
(Неиздъхнали спомени)
© Ясен Ведрин All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти, Владиславе! Радвам се, че ти хареса! Благодаря и на теб, Мариана! Признателен съм за стоплящите думи!
-
Благодаря ти, Мария!
-
Каква поанта само!
Всъщност, възхищение и поздравления за цялата ти творба, Ясене!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
