27 июн. 2013 г., 22:57

Последно "Сбогом"

948 0 0

Студена вълна бушува в мен,
откакто разбрах, че вече си чужда.
И жива рана отвори в мен,
а кълнеше се ти, че ще си вечно моя.

Насън аз крещя и сънувам те пак,
след толкова време ти пак ме раняваш.
И всяка жена носи твоето лице
и навсякъде си, само не до мене...

Две големи очи, душа на дете,
поглед невинен, но студено сърце.
Нескопосни лъжи, престорен смях,
нито цел, ни мечти - можеш и без тях.

За всички години, прекарани с мен,
не се ли научи на мъничко срам?
Остави ме сам, излъган, ранен,
забравих те вече и не ти се давам!

Последно сбогом от мен, без усмивка дори.
И дойде ли ден Смъртта да ви раздели,
не очаквай да хукна към теб презглава,
ако зависи от мен, ще си останеш сама!

* * *

Защото аз и ти никога не сме били един за друг!
Като две страни на една монета бяхме с теб, разбери!
В онези дни ти беше агънце плахо, аз - хищен вълк!
Остави ме! Искам без теб да продължа напред!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диян Каролев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...