Студена вълна бушува в мен,
откакто разбрах, че вече си чужда.
И жива рана отвори в мен,
а кълнеше се ти, че ще си вечно моя.
Насън аз крещя и сънувам те пак,
след толкова време ти пак ме раняваш.
И всяка жена носи твоето лице
и навсякъде си, само не до мене...
Две големи очи, душа на дете,
поглед невинен, но студено сърце.
Нескопосни лъжи, престорен смях,
нито цел, ни мечти - можеш и без тях.
За всички години, прекарани с мен,
не се ли научи на мъничко срам?
Остави ме сам, излъган, ранен,
забравих те вече и не ти се давам!
Последно сбогом от мен, без усмивка дори.
И дойде ли ден Смъртта да ви раздели,
не очаквай да хукна към теб презглава,
ако зависи от мен, ще си останеш сама!
* * *
Защото аз и ти никога не сме били един за друг!
Като две страни на една монета бяхме с теб, разбери!
В онези дни ти беше агънце плахо, аз - хищен вълк!
Остави ме! Искам без теб да продължа напред!
© Диян Каролев All rights reserved.