За изгрящата болка във сърцето

лек до днес не съществува,

гледайки нагоре към небето,

душата плаче и тъгува.

Защо отиде си от мен?

Защо остави ме сама?

Във онзи сив и мрачен ден

потъвах бавно във безкрайната тъма.

Напразно молих се на Бога

да те върне пак при мен,

но виждах как лежиш във гроба

блед, бездушен и студен.

Поредната сълза отронвам,

а в нея - твоето лице,

мисълта за смъртта във миг прогонвам

и нежна топлина обгръща моето сърце.

Знам, ще идваш ти при мен

като лек пролетен ветрец,

дори в природна нежност въплътен,

не ще останеш бледния мъртвец.

Мъка сърцето ми изпепелява,

дори и времето не ще я погаси,

едно момиче сърцето си ти подарява,

щом решил си в гроба го носи!

Когато теб на този свят те няма,

не ми е нужна ни душа, ни сърце,

за мен не ще да има радост по-голяма

пак да зърна твоето лице!