4 мая 2010 г., 10:41

Последното чувство към живота

870 0 2

Не съм се питала защо съм се родила,

дали пък късно или скоро ще умра.

Не знам с какво и кой съм наранила,

дали пък честна с всички съм била.

Не съм помисляла да пресека напряко,

в живота пътищата трудни да сека.

Не съм подхождала към нищо с ярост,

не съм се борила с' съдбата до сега.

Но днес със болка искам да извикам:

"Животът ми със мен се подигра!"

Че в сметките до днес не му се вписвам,

че не чувах, а подправях му гласа.

И ще ми се насреще му да се изправя,

да видя как ме гледа със безочие.

Тъга дали ще чувствам, може би ненавист?!

Последното ми чувство свършва

с многоточие...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Красимирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Извикай му се,Дид! И ще видиш колко други ще се извикат с теб! Много ми хареса!Ти си дързост
  • Хубаво си го написала - и искрено!
    Поздравления за стиха...и продължи след многоточието... с нов стих!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...