4 мая 2010 г., 10:41

Последното чувство към живота

868 0 2

Не съм се питала защо съм се родила,

дали пък късно или скоро ще умра.

Не знам с какво и кой съм наранила,

дали пък честна с всички съм била.

Не съм помисляла да пресека напряко,

в живота пътищата трудни да сека.

Не съм подхождала към нищо с ярост,

не съм се борила с' съдбата до сега.

Но днес със болка искам да извикам:

"Животът ми със мен се подигра!"

Че в сметките до днес не му се вписвам,

че не чувах, а подправях му гласа.

И ще ми се насреще му да се изправя,

да видя как ме гледа със безочие.

Тъга дали ще чувствам, може би ненавист?!

Последното ми чувство свършва

с многоточие...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Красимирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Извикай му се,Дид! И ще видиш колко други ще се извикат с теб! Много ми хареса!Ти си дързост
  • Хубаво си го написала - и искрено!
    Поздравления за стиха...и продължи след многоточието... с нов стих!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...