May 4, 2010, 10:41 AM

Последното чувство към живота 

  Poetry
579 0 2

Не съм се питала защо съм се родила,

дали пък късно или скоро ще умра.

Не знам с какво и кой съм наранила,

дали пък честна с всички съм била.

Не съм помисляла да пресека напряко,

в живота пътищата трудни да сека.

Не съм подхождала към нищо с ярост,

не съм се борила с' съдбата до сега.

Но днес със болка искам да извикам:

"Животът ми със мен се подигра!"

Че в сметките до днес не му се вписвам,

че не чувах, а подправях му гласа.

И ще ми се насреще му да се изправя,

да видя как ме гледа със безочие.

Тъга дали ще чувствам, може би ненавист?!

Последното ми чувство свършва

с многоточие...

© Деница Красимирова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Извикай му се,Дид! И ще видиш колко други ще се извикат с теб! Много ми хареса!Ти си дързост
  • Хубаво си го написала - и искрено!
    Поздравления за стиха...и продължи след многоточието... с нов стих!
Random works
: ??:??