Последното чувство към живота
Не съм се питала защо съм се родила,
дали пък късно или скоро ще умра.
Не знам с какво и кой съм наранила,
дали пък честна с всички съм била.
Не съм помисляла да пресека напряко,
в живота пътищата трудни да сека.
Не съм подхождала към нищо с ярост,
не съм се борила с' съдбата до сега.
Но днес със болка искам да извикам:
"Животът ми със мен се подигра!"
Че в сметките до днес не му се вписвам,
че не чувах, а подправях му гласа.
И ще ми се насреще му да се изправя,
да видя как ме гледа със безочие.
Тъга дали ще чувствам, може би ненавист?!
Последното ми чувство свършва
с многоточие...
© Деница Красимирова All rights reserved.
