Колко съдби, колко мечти

животът вече е разделил.

Вчера победа, а днес смърт.

И онази с косата ни чака отвъд.

Спомени нямам. Нищо не знам.

Не, не чакай, че ще тръгна натам.

Виждам за миг, как дебне смъртта

във отблясъка на цевта.

Ала все напред и напред вървя.

И знам - накрая ще отстъпи тя.

Припев:

Мрачна луна свети над мен.

Но не е черна моята душа.

Може би днес не е моят ден.

Ала зная, че не греша.

Спомени нямам.... Не тръгвам натам.

Всичко погребал съм. Нищо не знам.

Виждам сега един нов свят - изведнъж.

Ала стига съм се правил на мъж.

Нова маневра. Моторът ръмжи.

Пак разгадах ги вашите лъжи.

И го виждам - един свят неоткрит -

но всичко пламва, като клечка кибрит.....

Припев:

Черна луна свети над мен.

Ала пламтяща е моята душа.

Може би днес не е моят ден.

ала зная, че не греша.