24.01.2025 г., 11:18  

Последното танго 2017

400 0 0

Колко съдби, колко мечти

животът вече е разделил.

Вчера победа, а днес смърт.

И онази с косата ни чака отвъд.

Спомени нямам. Нищо не знам.

Не, не чакай, че ще тръгна натам.

Виждам за миг, как дебне смъртта

във отблясъка на цевта.

Ала все напред и напред вървя.

И знам - накрая ще отстъпи тя.

 

Припев:

Мрачна луна свети над мен.

Но не е черна моята душа.

Може би днес не е моят ден.

Ала зная, че не греша.

 

Спомени нямам.... Не тръгвам натам.

Всичко погребал съм. Нищо не знам.

Виждам сега един нов свят - изведнъж.

Ала стига съм се правил на мъж.

Нова маневра. Моторът ръмжи.

Пак разгадах ги вашите лъжи.

И го виждам - един свят неоткрит -

но той пламва, като клечка кибрит.....

 

Припев:

Черна луна свети над мен.

Ала пламтяща е моята душа.

Може би днес не е моят ден.

Ала зная, че не греша.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....