24.01.2025 г., 11:18  

Последното танго 2017

426 0 0

Колко съдби, колко мечти

животът вече е разделил.

Вчера победа, а днес смърт.

И онази с косата ни чака отвъд.

Спомени нямам. Нищо не знам.

Не, не чакай, че ще тръгна натам.

Виждам за миг, как дебне смъртта

във отблясъка на цевта.

Ала все напред и напред вървя.

И знам - накрая ще отстъпи тя.

 

Припев:

Мрачна луна свети над мен.

Но не е черна моята душа.

Може би днес не е моят ден.

Ала зная, че не греша.

 

Спомени нямам.... Не тръгвам натам.

Всичко погребал съм. Нищо не знам.

Виждам сега един нов свят - изведнъж.

Ала стига съм се правил на мъж.

Нова маневра. Моторът ръмжи.

Пак разгадах ги вашите лъжи.

И го виждам - един свят неоткрит -

но той пламва, като клечка кибрит.....

 

Припев:

Черна луна свети над мен.

Ала пламтяща е моята душа.

Може би днес не е моят ден.

Ала зная, че не греша.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...