26 июл. 2016 г., 09:54

Послепис от Адам

946 0 0

 Послепис от Адам

 

            Порок молитвата е! Аз не искам прошка!

за двете – Бог не ме е посветил,

но си признавам – ябълката вкусих,

защото исках да си имам син!

 

Веднага ни изритаха от Рая,

но Адът още беше немислим.

Оставиха ни на Земята – тук все има

пролята кръв и плачещи очи.

 

Опомних се – човешки – твърде късно,

и имах не един син, а двама…

… исках да заплача, но не можех,

дори когато Каин свърши с Авел.

 

А, Ева?

Тя не беше посветена,

защото аз говорих със змията,

преди змията да излъже Ева…

                                               *

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...