Послеслов
Аз съм слънцето, което
гали твоето лице,
целувам те и не жадувам
за по-красиви светове.
Аз съм вятърът, разрошил
и донесъл хладина,
песента - недоизпята,
но родила красота.
Аз съм и нощта безлунна,
скрила в пазвите сълзи,
и сънят - неизживян, жадуван,
вдъхновил безброй мечти.
Аз съм любовта, която
озарява цялата земя,
с красота и нежност свята
покорявам и смъртта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Иванова Все права защищены
