Аз съм слънцето, което
гали твоето лице,
целувам те и не жадувам
за по-красиви светове.
Аз съм вятърът, разрошил
и донесъл хладина,
песента - недоизпята,
но родила красота.
Аз съм и нощта безлунна,
скрила в пазвите сълзи,
и сънят - неизживян, жадуван,
вдъхновил безброй мечти.
Аз съм любовта, която
озарява цялата земя,
с красота и нежност свята
покорявам и смъртта.
© Таня Иванова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
