Послеслов
Аз съм слънцето, което
гали твоето лице,
целувам те и не жадувам
за по-красиви светове.
Аз съм вятърът, разрошил
и донесъл хладина,
песента - недоизпята,
но родила красота.
Аз съм и нощта безлунна,
скрила в пазвите сълзи,
и сънят - неизживян, жадуван,
вдъхновил безброй мечти.
Аз съм любовта, която
озарява цялата земя,
с красота и нежност свята
покорявам и смъртта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Иванова Todos los derechos reservados
