Послеслов

3 nov 2011, 10:26

Poesía » De amor

385 0 5

Аз съм слънцето, което

гали твоето лице,

целувам те и не жадувам

за по-красиви светове.

Аз съм вятърът, разрошил

и донесъл хладина,

песента - недоизпята,

но родила красота.

Аз съм и нощта безлунна,

скрила в пазвите сълзи,

и сънят - неизживян, жадуван,

вдъхновил безброй мечти.

Аз съм любовта, която

озарява цялата земя,

с красота и нежност свята

покорявам и смъртта.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.