21 авг. 2007 г., 14:53

ПОСЛОВИЧНО 

  Поэзия
1186 1 38
 

Не ме мисли... за приказки не ставам,

(със братя Грим израсла съм от малка).

Във стихове и строфи не се сбирам,

куплетно да съм -  Обична и жалка.

Не ме гали, отдавна закъснял си.

(денят за мен по-къс е от година)

Със времето ми казваш - Помъдрял си?!

(тревата аз паса я... за двамина).

Не ме обичай, казах ти... не можеш!

(повличаш крак, но спъваш се понякога).

Поискаш ли, то трябва и да даваш,

(и късно по-добре е, знай, от... никога)

Не ме моли, не мога да прощавам,

(ръка ти дадох, ти със две ме граби).

Повярвай ми... сега те съжалявам,

(че тръгнало море - в река се дави).

© Кремена Стоева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??