Aug 21, 2007, 2:53 PM

ПОСЛОВИЧНО

  Poetry
1.3K 1 38
 

Не ме мисли... за приказки не ставам,

(със братя Грим израсла съм от малка).

Във стихове и строфи не се сбирам,

куплетно да съм -  Обична и жалка.

Не ме гали, отдавна закъснял си.

(денят за мен по-къс е от година)

Със времето ми казваш - Помъдрял си?!

(тревата аз паса я... за двамина).

Не ме обичай, казах ти... не можеш!

(повличаш крак, но спъваш се понякога).

Поискаш ли, то трябва и да даваш,

(и късно по-добре е, знай, от... никога)

Не ме моли, не мога да прощавам,

(ръка ти дадох, ти със две ме граби).

Повярвай ми... сега те съжалявам,

(че тръгнало море - в река се дави).

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кремена Стоева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...