Посока

Гледа ме Бог от очи на дете – 
дрипаво, мръсно, ала тихо, добро.
В дните зад сивото, тъжно перде,
сълзата му чиста е само клеймо,

което отново се взира в мен!
Ръката на просяка, слаба и черна,
сякаш ме жегва, макар и студен,
разровила болката тежка, безмерна.

Видях Го в молитвата клета
на майчица стара, години понесла,
към залеза кротичко крета,
по своя пътека красива, небесна.

Видях Го и в песен на птица,
и в кошера пчелен сред питите с мед,
и в лятото с топла зеница,
във утрото диво на луд слънчоглед!