27 мар. 2007 г., 00:29

посоката 

  Поэзия
496 0 4

Посоката

погребана с думи слова
и заминала във посока една
тя се оглеждаше плахо
и крещеше без глас

а косите й сякаш подплашено ято
не намираха пристан сега
й пътуваше смело напред
търсейки ме, но намираше само следа

търсех я и аз, но когато виждах слова
не познавах ги и объркано чаках

и гласът ми крещеше
и оглеждах се плахо
търсех посока една
и родих се във думи и вятър

продължавайки бродим сега... а посоката ?
   ... е твойта душа... {}

*пак на един дъх го написах и не зная как е сега, но идеята се вижда и има. Нека посока да има и да се казва душа..

© Иван Радев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??