посоката
Посоката
погребана с думи слова
и заминала във посока една
тя се оглеждаше плахо
и крещеше без глас
а косите й сякаш подплашено ято
не намираха пристан сега
й пътуваше смело напред
търсейки ме, но намираше само следа
търсех я и аз, но когато виждах слова
не познавах ги и объркано чаках
и гласът ми крещеше
и оглеждах се плахо
търсех посока една
и родих се във думи и вятър
продължавайки бродим сега... а посоката ?
... е твойта душа... {}
*пак на един дъх го написах и не зная как е сега, но идеята се вижда и има. Нека посока да има и да се казва душа..
© Иван Радев All rights reserved.
