Посоката
погребана с думи слова
и заминала във посока една
тя се оглеждаше плахо
и крещеше без глас
а косите й сякаш подплашено ято
не намираха пристан сега
й пътуваше смело напред
търсейки ме, но намираше само следа
търсех я и аз, но когато виждах слова
не познавах ги и объркано чаках
и гласът ми крещеше ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up