Посоката нагоре
Пътеката ме води все нагоре
към Райските палати или Ада
и в мислите ми нещо ми говори -
недей да се предаваш и не падай!
Изкачвам се по стръмните усои
поредната си крепост да превзема!
И щом я победя и стане моя
към следващата искам да поема…
Една след друга…мислиш, че е близо -
жадуваният връх във небесата…
И после осъзнаваш, че си слизал,
под теб е пропаст – страшна и зъбата!
Посоката е вярна, срокът - кратък!
И всеки е един самотен пътник
във пясъка оставил отпечатък…
А времето единствено е съдник!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елка Тодорова Все права защищены
