Jun 19, 2020, 12:32 AM

Посоката нагоре

1.3K 13 23

 

Пътеката ме води все нагоре

към Райските палати или Ада

и в мислите ми нещо ми говори -

недей да се предаваш и не падай!

 

Изкачвам се по стръмните усои

поредната си крепост да превзема!

И щом я победя и стане моя

към следващата искам да поема…

 

 Една след друга…мислиш, че е близо -

жадуваният връх във небесата…

И после осъзнаваш, че си слизал,

под теб е пропаст – страшна и зъбата!

 

Посоката е вярна, срокът - кратък!

И всеки е един самотен пътник

във пясъка оставил отпечатък…

А времето единствено е съдник!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елка Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за думите ти, Калине!
  • Тази истина всички я знаем, но ти си я казала по прекрасен начин!
  • Сърдечно благодаря за високата оценка!
  • Опитваме да ковем самоуверено съдбата си, но, в един миг Тя брутално дръпва капаците от очите ни и разбива въжделенията ни... Превъзходна поезия! 🙏🏻
  • Благодаря ти, Руми! Желая ти успехи!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....