Днес безпосочна съм,
малко тъжничка,но много различна.
Питам разпитвам накъде,откъде,
как да сменя тази посока със друга.
И недочакала посоката сменям.
Смея се звучно после притихвам.
Такава съм .Обърквам посоките,
връщам се тръгвам след бурите,
може би, те знаят път към звездите.
Тогава решавам тъм небето да тръгна
малко височко е ,но ще подскокна.
Много не трябва ,само да вярвам.
После ще тръгна,ще стигна,
там където съм искала.
Те са различни тези посоки,
но винаги водят до същността,
че или е високо или е далеко
моята желана мечта.
© Евгения Тодорова Все права защищены