30 нояб. 2005 г., 14:29

Поспри 

  Поэзия
1247 0 7


   Поспри

Поспри за миг, не си отивай,
прегръщам те, но погледни ме пак,
вдигни глава и не унивай,
защо не хванеш утрешният влак ?

Поспри, не искам да си само спомен,
разкъсващ тялото ми като нож,
не искам пак в дъжда бездомен,
да търся тебе всяка нощ.

Поспри, провиквам се но тръгваш,
при другите отиваш знам,
поспри, сърцето ми изтръгваш,
отиваш си, оставам сам.

Поспри, затръшва се вратата,
и чезне силуетът ти в нощта,
поспри, чия ли е вината,
да знам, виновен съм за хиляди неща.

    За  *****
    От  Rosen

© Росен Бъчваров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??