Поспри, ветре!
Ветре, чакай, къде си забързал?
Стой, почакай, поспри тук сега!
Развълнувай ме в порив отвързан,
разпилей ме докрай над света!
Ветре мой, властелин на простора,
дай ми твоите силни криле
и над къщи, дървета и хора
да се рея из твойто небе.
А немирникът тайно ми смигна
и в съня ми, засмян, промълви:
- Без криле небесата ще стигнеш,
щом с любов във сърцето гориш!
Bloom
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веси Василева Все права защищены
