Поспри, ветре!
Ветре, чакай, къде си забързал?
Стой, почакай, поспри тук сега!
Развълнувай ме в порив отвързан,
разпилей ме докрай над света!
Ветре мой, властелин на простора,
дай ми твоите силни криле
и над къщи, дървета и хора
да се рея из твойто небе.
А немирникът тайно ми смигна
и в съня ми, засмян, промълви:
- Без криле небесата ще стигнеш,
щом с любов във сърцето гориш!
Bloom
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веси Василева Всички права запазени
