4 abr 2012, 9:51

Поспри, ветре!

  Poesía
1.1K 0 12

 

Ветре, чакай, къде си забързал?

Стой, почакай, поспри тук сега!

Развълнувай ме в порив отвързан,

разпилей ме докрай над света!

 

Ветре мой, властелин на простора,

дай ми твоите силни криле

и над къщи, дървета и хора

да се рея из твойто небе.

 

А немирникът тайно ми смигна

и в съня ми, засмян, промълви:

- Без криле небесата ще стигнеш,

щом с любов във сърцето гориш!

 

                                        Bloom

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веси Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...