petinka67 (Петя Кръстева)
455 27264
15 апр. 2007 г., 05:15

Посрещане 

  Поэзия
826 0 12

Към перона бездушен отправила взор,
сред посрещачи се губи - тълпа разнолика
и скрива в очите красиви  дълбоко сълзи,
да не заплаче опитва,  но сърцето  не пита...


В мъглата съзира го  сред размитите ликове,
и в жадувана  прегръдка тръпне да се сгуши.
Как очаква да съзре пак онзи плам в очите му  -
пожарът,  който я изгаряше до днес отвътре.


Покорен от нея,  влюбен,   безсловесен,
с устни страстни с трепет той я приласка.
В пазвата си мъжка с нежност приюти я,
от нея като птиче стоплено притихна тя.


И поеха заедно  по пътя към звездите,
където грееше луна за двама - бяла и добра.
От обичта им стоплен бе дори и мрака,
когато  затрептяха  влюбените им сърца.

© Петя Кръстева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??