4 июн. 2020 г., 12:10  

Посрещането на късмета

1.4K 10 15

Додето се държахме на въже

и дърпахме на дявола рогата,

едно късметче - дребничко, дете,

се вмъкнало потайно през вратата;

 

клечало кротко в прашните ъгли,

подсмърчало - дано го забележим,

да му дадем подслон и късче хляб,

а то да ни дари една надежда:

 

че пак ще има утре светъл ден„

ще грее слънце и дъждец ще има

и в този храм от  четири ръце,

ще бъде топло и във люта зима!

 

Но ние се държахме на въже,

мълчахме в ъгъла, ръмжахме злобни...

Късметът - клето, хилаво дете,

в мъглата от злина не ни запомни!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кети Рашева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силно въздействащо, Кети!...Стреляш от упор!
  • И ти ми липсваше Кети!
    Силен изказ и право в сърцето!
  • Прегръдка за хубавото стихо, Кети!
  • Това ме радва! Важното е да си добре със здравето, че предположенията ми залитнаха в тази посока. Надявам се сега да се
    " виждаме" по-често, Катя!🌹🍀🌹
  • Благодаря ви за оценките и коментарите! Дълго време бях без компютър, затова ме нямаше тук.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...