Додето се държахме на въже
и дърпахме на дявола рогата,
едно късметче - дребничко, дете,
се вмъкнало потайно през вратата;
клечало кротко в прашните ъгли,
подсмърчало - дано го забележим,
да му дадем подслон и късче хляб,
а то да ни дари една надежда:
че пак ще има утре светъл ден„
ще грее слънце и дъждец ще има
и в този храм от четири ръце,
ще бъде топло и във люта зима! ...