Посрещането на късмета
Додето се държахме на въже
и дърпахме на дявола рогата,
едно късметче - дребничко, дете,
се вмъкнало потайно през вратата;
клечало кротко в прашните ъгли,
подсмърчало - дано го забележим,
да му дадем подслон и късче хляб,
а то да ни дари една надежда:
че пак ще има утре светъл ден„
ще грее слънце и дъждец ще има
и в този храм от четири ръце,
ще бъде топло и във люта зима!
Но ние се държахме на въже,
мълчахме в ъгъла, ръмжахме злобни...
Късметът - клето, хилаво дете,
в мъглата от злина не ни запомни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кети Рашева Всички права запазени
