4.06.2020 г., 12:10 ч.  

Посрещането на късмета 

  Поезия » Философска
940 10 15

Додето се държахме на въже

и дърпахме на дявола рогата,

едно късметче - дребничко, дете,

се вмъкнало потайно през вратата;

 

клечало кротко в прашните ъгли,

подсмърчало - дано го забележим,

да му дадем подслон и късче хляб,

а то да ни дари една надежда:

 

че пак ще има утре светъл ден„

ще грее слънце и дъждец ще има

и в този храм от  четири ръце,

ще бъде топло и във люта зима!

 

Но ние се държахме на въже,

мълчахме в ъгъла, ръмжахме злобни...

Късметът - клето, хилаво дете,

в мъглата от злина не ни запомни!

© Кети Рашева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силно въздействащо, Кети!...Стреляш от упор!
  • И ти ми липсваше Кети!
    Силен изказ и право в сърцето!
  • Прегръдка за хубавото стихо, Кети!
  • Това ме радва! Важното е да си добре със здравето, че предположенията ми залитнаха в тази посока. Надявам се сега да се
    " виждаме" по-често, Катя!🌹🍀🌹
  • Благодаря ви за оценките и коментарите! Дълго време бях без компютър, затова ме нямаше тук.
  • Разказано с обикновени думи, а цялото стихотворение е една метафора, която влиза в сърцето.
    Усетих липсата ти в сайта, Кети!🌹
  • Силен емоционален стих! Много ми хареса! Поздравления!
  • vega666 (Младен Мисана), аз възприемам, че „този храм от сред четири ръце” е семейството – връзката между мъжа и жената, отношенията между техните общо четири ръце.
  • В третия куплет /отгоре надолу/ сякаш, че има печатна грешка, Кети. Това особено важи за 3-я му ред. Прегледай го внимателно пак. Хубава вечер от мен!
  • Радвам се, че се завърна, Кети! Липсваше ми!
  • Думите само биха подплашили птичата песен, затова мълча и се наслаждавам.🍀
  • Такива сме, Катенце, и затова късметът си тръгва от нас
  • Късметът спохожда добронамереността!
    Поздравления, Кети!🤗
  • Благодаря, Дени!
  • Кети, не че ти е много важно, но винаги се впечатлявам от стиховете ти.
Предложения
: ??:??