3 мар. 2008 г., 12:39

Посрещнах аз добро начало

658 0 2
Посрещнах аз добро начало –
със сърце в сърцето ти замряло,
което сеща стъпките ти нежни
и римите безброй копнежни,
събудено от нова, силна вяра,
която с обич изгради олтара,
не в сънища и ласки топли,
а сред народни, тъжни вопли…
където будиш искрени очарования,
с чаровни луди пожелания,
и с искрите на свята отговорност
по нишката ни води - на сговорност.
В пътеката – под полъха на топъл вятър
сияеш ти – красив и всеотдаен мой приятел!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...