3 мар. 2008 г., 12:39

Посрещнах аз добро начало

664 0 2
Посрещнах аз добро начало –
със сърце в сърцето ти замряло,
което сеща стъпките ти нежни
и римите безброй копнежни,
събудено от нова, силна вяра,
която с обич изгради олтара,
не в сънища и ласки топли,
а сред народни, тъжни вопли…
където будиш искрени очарования,
с чаровни луди пожелания,
и с искрите на свята отговорност
по нишката ни води - на сговорност.
В пътеката – под полъха на топъл вятър
сияеш ти – красив и всеотдаен мой приятел!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...