3.03.2008 г., 12:39

Посрещнах аз добро начало

657 0 2
Посрещнах аз добро начало –
със сърце в сърцето ти замряло,
което сеща стъпките ти нежни
и римите безброй копнежни,
събудено от нова, силна вяра,
която с обич изгради олтара,
не в сънища и ласки топли,
а сред народни, тъжни вопли…
където будиш искрени очарования,
с чаровни луди пожелания,
и с искрите на свята отговорност
по нишката ни води - на сговорност.
В пътеката – под полъха на топъл вятър
сияеш ти – красив и всеотдаен мой приятел!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...