Посрещнах аз добро начало
със сърце в сърцето ти замряло,
което сеща стъпките ти нежни
и римите безброй копнежни,
събудено от нова, силна вяра,
която с обич изгради олтара,
не в сънища и ласки топли,
а сред народни, тъжни вопли…
където будиш искрени очарования,
с чаровни луди пожелания,
и с искрите на свята отговорност
по нишката ни води - на сговорност.
В пътеката – под полъха на топъл вятър
сияеш ти – красив и всеотдаен мой приятел!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мери Попинз Todos los derechos reservados