Mar 3, 2008, 12:39 PM

Посрещнах аз добро начало

  Poetry » Love
665 0 2
Посрещнах аз добро начало –
със сърце в сърцето ти замряло,
което сеща стъпките ти нежни
и римите безброй копнежни,
събудено от нова, силна вяра,
която с обич изгради олтара,
не в сънища и ласки топли,
а сред народни, тъжни вопли…
където будиш искрени очарования,
с чаровни луди пожелания,
и с искрите на свята отговорност
по нишката ни води - на сговорност.
В пътеката – под полъха на топъл вятър
сияеш ти – красив и всеотдаен мой приятел!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...