20 янв. 2009 г., 20:44
на мамето ми Надя Патрикова
Слънцето зад хоризонт залязва,
но изгрев нов му предстои,
с лъчите нежни то да радва
Земята в други ширини.
Така и ти от небесата,
сред житейската тъма,
ни сочиш път към Светлината
и вече там не си сама.
Но с праведниците сияеш
в духовната си красота,
пътеки нови ни чертаеш ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация