Посвещение
928
0
1
на мамето ми Надя Патрикова
Слънцето зад хоризонт залязва,
но изгрев нов му предстои,
с лъчите нежни то да радва
Земята в други ширини.
Така и ти от небесата,
сред житейската тъма,
ни сочиш път към Светлината
и вече там не си сама.
Но с праведниците сияеш
в духовната си красота,
пътеки нови ни чертаеш
ти, наша мъничка звезда.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Виктор Костадинов Todos los derechos reservados
