Посвещение

20 ene 2009, 20:44

Poesía » Otra

636 0 1

на мамето ми Надя Патрикова

Слънцето зад хоризонт залязва,

но изгрев нов му предстои,

с лъчите нежни то да радва

Земята в други ширини.

Така и ти от небесата,

сред житейската тъма,

ни сочиш път към Светлината

и вече там не си сама.

Но с праведниците сияеш

в духовната си красота,

пътеки нови ни чертаеш

ти, наша мъничка звезда.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.