20.01.2009 г., 20:44 ч.

Посвещение 

  Поезия » Друга
550 0 1

                                                                         на мамето ми Надя Патрикова

Слънцето зад хоризонт залязва,

но изгрев нов му предстои,

с лъчите нежни то да радва

Земята в други ширини.

 

Така и ти от небесата,

сред житейската тъма,

ни сочиш път към Светлината

и вече там не си сама.

 

Но с праведниците сияеш

в духовната си красота,

пътеки нови ни чертаеш

ти, наша мъничка звезда.

© Виктор Костадинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??