viki1976 (Виктор Костадинов)
22 8
Jan 20, 2009, 8:44 PM

Посвещение 

  Poetry » Other
635 0 1

                                                                         на мамето ми Надя Патрикова

Слънцето зад хоризонт залязва,

но изгрев нов му предстои,

с лъчите нежни то да радва

Земята в други ширини.

 

Така и ти от небесата,

сред житейската тъма,

ни сочиш път към Светлината

и вече там не си сама.

 

Но с праведниците сияеш

в духовната си красота,

пътеки нови ни чертаеш

ти, наша мъничка звезда.

© Виктор Костадинов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??