/На големия планинар -
Драго Матеев /
Да ври кръвта ти млада! Да кипи!
Да бъдеш все такъв като сега:
Да се опиваш от мирис на липи,
да те разнежва слънчева дъга!
Да те пленяват хубави очи!
Да ти не стига никога любов!
Да не подклаждаш гаснещи лъчи,
а всеки идващ зов да бъде нов.
В зеленото да търсиш радостта,
дори и то да бъде сам мъх. ...