16.04.2014 г., 22:21 ч.

Посвещение 

  Поезия » Друга
660 0 1

/На големия планинар -

 Драго Матеев /

 

 

Да ври кръвта ти млада! Да кипи!

Да бъдеш все такъв като сега:

Да се опиваш от мирис на липи,

да те разнежва слънчева дъга!

 

Да те пленяват хубави очи!

Да ти не стига никога любов!

Да не подклаждаш гаснещи лъчи,

а всеки идващ зов да бъде нов.

 

В зеленото да търсиш радостта,

дори и то да бъде сам мъх.

И най–накрая имай смелостта

да литнеш като Бог от някой връх!

 

 

© Чавдар Тепешанов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мъховете... отровно-зеленото сърце на планината...
    Полет е... и Нагоре и Надолу...
Предложения
: ??:??