Apr 16, 2014, 10:21 PM

Посвещение 

  Poetry » Other
682 0 1

/На големия планинар -

 Драго Матеев /

 

 

Да ври кръвта ти млада! Да кипи!

Да бъдеш все такъв като сега:

Да се опиваш от мирис на липи,

да те разнежва слънчева дъга!

 

Да те пленяват хубави очи!

Да ти не стига никога любов!

Да не подклаждаш гаснещи лъчи,

а всеки идващ зов да бъде нов.

 

В зеленото да търсиш радостта,

дори и то да бъде сам мъх.

И най–накрая имай смелостта

да литнеш като Бог от някой връх!

 

 

© Чавдар Тепешанов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мъховете... отровно-зеленото сърце на планината...
    Полет е... и Нагоре и Надолу...
Random works
: ??:??