Хей, Никоя, от бургаските улици

преди години срещнах те аз.

Стъпваше леко и сякаш политаше 

като утринна бледа мъгла.

Хей, Никоя, в твойте очи 

аз за първи път обич видях.

Ти за мене и свята, и нежна си

като летния тих морски бряг.

Хей, Никоя, твойта усмивка, май 

събрала е цял един приказен свят.

Щом за мене усмихнеш се нежно ти

на устата разцъфва див мак.

Хей, Никоя, ти тъй ефирна си 

със бледата кожа луна.

И във нея ти сякаш събрала си 

най-чисти, най-бели платна.

Хей, Никоя, нощем аз гледам те

наблюдаваш таз звездна тъма.

И ръцете нагоре протягаш все,

за да хванеш луна - светлина.

Ах, Никоя-красива ти птицо,

лягаш денем, а бродиш в нощта.

Сякаш вечно над мене си бдяла, 

а си толкоз далечна била.

Хей, Никоя, из бургаските улици

аз името твое зова.

И зовът ми в снежинки превръщащ се,

търси обич във твойта душа.