ПОСВЕТЕНО
Да можех като дреха да те заменя
и нова да си купя, щом изпитам нужда,
а на теб да сложа надпис: "Без цена",
какво от туй, че може да не си заслужил.
Да те захвърля, като стара вещ, дрънкулка,
и да забравя, че някога си съществувал.
Да можех да те гледам, без да се побърквам,
и да си отида. Да можех, бих рискувала.
Но виждаш ли, страхлива съм. Не мога
да посрещам всяко утро с безразличие.
Сърцето ми засенчил си като дъждовен облак.
Да можех само, бих не те обичала.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сияна Георгиева Все права защищены
