ПОСВЕТЕНО
Да можех като дреха да те заменя
и нова да си купя, щом изпитам нужда,
а на теб да сложа надпис: "Без цена",
какво от туй, че може да не си заслужил.
Да те захвърля, като стара вещ, дрънкулка,
и да забравя, че някога си съществувал.
Да можех да те гледам, без да се побърквам,
и да си отида. Да можех, бих рискувала.
Но виждаш ли, страхлива съм. Не мога
да посрещам всяко утро с безразличие.
Сърцето ми засенчил си като дъждовен облак.
Да можех само, бих не те обичала.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
