16 mar 2007, 13:41

ПОСВЕТЕНО 

  Poesía
669 0 13

 

Да можех като дреха да те заменя

и нова да си купя, щом изпитам нужда,

а на теб да сложа надпис: "Без цена",

какво от туй, че може да не си заслужил.


Да те захвърля, като стара вещ, дрънкулка,

и да забравя, че някога си съществувал.

Да можех да те гледам, без да се побърквам,

и да си отида. Да можех, бих рискувала.


Но виждаш ли, страхлива съм. Не мога

да посрещам всяко утро с безразличие.

Сърцето ми засенчил си като дъждовен облак.

Да можех само, бих не те обичала.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??