11 февр. 2008 г., 13:59

Посветено

1.1K 0 17
На самолетни разстояния от мен
дори гласът по телефона
ти подсказва колко съм "добре",
макар накичен с хиляди благородни лъжи
и премълчани "връщай се вече, липсваш ми"...
Гледам се в насрещното огледало,
докато слушам най-загрижения глас...
Но не виждаш, слава Богу, лицето ми бледо
и сълзите, лишени дори от обичайния си блясък...
Вече знам какво е да се чувстваш сам
сред хора, тревожещи се за теб...
И усещането, че някой някъде
сънува страх, че ти не спиш,
а тихо се рониш в сълзи...
Няма нещо, което може да те заблуди,
че всичко е наред...
Защото ти си в мен и виждаш -
сърцето ще прелее от сълзи...
Без мама няма изгреви!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...