Посветено
На самолетни разстояния от мен
дори гласът по телефона
ти подсказва колко съм "добре",
макар накичен с хиляди благородни лъжи
и премълчани "връщай се вече, липсваш ми"...
Гледам се в насрещното огледало,
докато слушам най-загрижения глас...
Но не виждаш, слава Богу, лицето ми бледо
и сълзите, лишени дори от обичайния си блясък...
Вече знам какво е да се чувстваш сам
сред хора, тревожещи се за теб...
И усещането, че някой някъде
сънува страх, че ти не спиш,
а тихо се рониш в сълзи...
Няма нещо, което може да те заблуди,
че всичко е наред...
Защото ти си в мен и виждаш -
сърцето ще прелее от сълзи...
Без мама няма изгреви!
дори гласът по телефона
ти подсказва колко съм "добре",
макар накичен с хиляди благородни лъжи
и премълчани "връщай се вече, липсваш ми"...
Гледам се в насрещното огледало,
докато слушам най-загрижения глас...
Но не виждаш, слава Богу, лицето ми бледо
и сълзите, лишени дори от обичайния си блясък...
Вече знам какво е да се чувстваш сам
сред хора, тревожещи се за теб...
И усещането, че някой някъде
сънува страх, че ти не спиш,
а тихо се рониш в сълзи...
Няма нещо, което може да те заблуди,
че всичко е наред...
Защото ти си в мен и виждаш -
сърцето ще прелее от сълзи...
Без мама няма изгреви!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Атанасова Все права защищены
