11 feb 2008, 13:59

Посветено

  Poesía » Otra
1.1K 0 17
На самолетни разстояния от мен
дори гласът по телефона
ти подсказва колко съм "добре",
макар накичен с хиляди благородни лъжи
и премълчани "връщай се вече, липсваш ми"...
Гледам се в насрещното огледало,
докато слушам най-загрижения глас...
Но не виждаш, слава Богу, лицето ми бледо
и сълзите, лишени дори от обичайния си блясък...
Вече знам какво е да се чувстваш сам
сред хора, тревожещи се за теб...
И усещането, че някой някъде
сънува страх, че ти не спиш,
а тихо се рониш в сълзи...
Няма нещо, което може да те заблуди,
че всичко е наред...
Защото ти си в мен и виждаш -
сърцето ще прелее от сълзи...
Без мама няма изгреви!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...