20 мая 2010 г., 21:10

(посветено)

1.5K 0 8

Знаел ме целият град! И децата ми също!

Върволица съпрузи –

често липсващи земни блага...

Два развода – (развръзка на угаснали чувства) -

след които оставах

безкрайно по-малко сама.

Била съм дебела (от завист).

Нямам и средно.

Пиша посредствено. И не крия.

Всяка блондинка в хола си

рими реди,

да докаже на Благоверния

(Господи!!!),

че не е скумрия...

Че е една от онези изключителни

(руси) жени!

Три деца народи! Безсрамница!

(за мен се отнася)

И байряка си вее!

Как изобщо дръзва да стъпва по тази земя???!!!

Пие бира на тротоара.

Постоянно се смее!!!

Носи сандали за пет лева

и дори не навежда глава!

И каква работа си намери само!!!

Ей тъй, да ме дразни!

Аз съм тази слабата, с честните, сини очи!

Аз съм тази, дето умее да се нагажда...

Умна съм много!!!

Как така никой не ме оцени?!

Диплома имам!

(за доячка, но все пак – талимат е)

Боравя с английски (френския никак не ми върви).

Дайте ми власт!!!

(Затворете очи за сеира...)

 

Ей тука е мястото всички да замълчим.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ева Корназова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Честит празник, Ев! Думите ти винаги спасяват едни, раняват други, но никога не ги оставя безразлични...Весели се в младостта си. Ив
  • Две от три - кой тук ще замълчи?
    Кажи?

    Поздрави, Евче!
  • Е да де , ще млъкна , но първо ще кажа-ужасно ме накефи!))))
  • !!!
  • !!!!!
    Ев, затварям очи за сеира.
    Това... ,,посветено'', не може да се коментира.
    Към лирическата-Горе главата!

    п.п. и никак не ми е хумористично
    Доячка с доячка

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...