20.05.2010 г., 21:10

(посветено)

1.5K 0 8

Знаел ме целият град! И децата ми също!

Върволица съпрузи –

често липсващи земни блага...

Два развода – (развръзка на угаснали чувства) -

след които оставах

безкрайно по-малко сама.

Била съм дебела (от завист).

Нямам и средно.

Пиша посредствено. И не крия.

Всяка блондинка в хола си

рими реди,

да докаже на Благоверния

(Господи!!!),

че не е скумрия...

Че е една от онези изключителни

(руси) жени!

Три деца народи! Безсрамница!

(за мен се отнася)

И байряка си вее!

Как изобщо дръзва да стъпва по тази земя???!!!

Пие бира на тротоара.

Постоянно се смее!!!

Носи сандали за пет лева

и дори не навежда глава!

И каква работа си намери само!!!

Ей тъй, да ме дразни!

Аз съм тази слабата, с честните, сини очи!

Аз съм тази, дето умее да се нагажда...

Умна съм много!!!

Как така никой не ме оцени?!

Диплома имам!

(за доячка, но все пак – талимат е)

Боравя с английски (френския никак не ми върви).

Дайте ми власт!!!

(Затворете очи за сеира...)

 

Ей тука е мястото всички да замълчим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ева Корназова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Честит празник, Ев! Думите ти винаги спасяват едни, раняват други, но никога не ги оставя безразлични...Весели се в младостта си. Ив
  • Две от три - кой тук ще замълчи?
    Кажи?

    Поздрави, Евче!
  • Е да де , ще млъкна , но първо ще кажа-ужасно ме накефи!))))
  • !!!
  • !!!!!
    Ев, затварям очи за сеира.
    Това... ,,посветено'', не може да се коментира.
    Към лирическата-Горе главата!

    п.п. и никак не ми е хумористично
    Доячка с доячка

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...